Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 430
ХуЛитери: 4
Всичко: 434

Онлайн сега:
:: pavlinag
:: Mitko19
:: mariq-desislava
:: pc_indi

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРеплика(към
раздел: Поезия
автор: iskraveselinova

Омръзна ми да падам на нозете си.
Омръзна ми да бъда силна.
Като ястреб над синовете си,
Като скала до мъжа си стабилна.

Като кремък да чукам по делника
И с труд да си вадя хляба.
Да се събуждам в понеделник
И да си лягам чак в сряда.

Да газя боса в тръните,
Да чистя от плевел нивата
И да плача само насъне,
Завита в горяща коприва.

Да раждам и да вия от болка
Като пребито с камъни куче,
Да работя до изнемога-
Само на това съм научена.

Затова нощем в тъмното
Падам като пребита
И съм жестоко пречупена,
А не пружина навита.

Затова докато давам наслада,
Я давам само с тялото.
Докато мъжът се задъхва,
Аз си представям бялото

И чистото на нирваната
(чувала съм само за нея).
Тягостно скърца дивана,
А аз виждам някаква фея,

Която с усмивка притулена
Нещо ми казва тихо.
Лежа като дърво ошмулена
И без сълзи започвам да хлипам.

Липсва ми нещо,по дяволите!
Липсва ми да съм слаба,ранима,
Да има кой да ме гали
И да ме теши някой да има.

Ставам и в тъмното леко
Прошляпвам с боси нозе.
Галя с тъжна усмивка
Спящите си синове.


Публикувано от valka на 04.10.2011 @ 22:10:05 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   iskraveselinova

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Любопитство
автор: sabin
194 четения | оценка няма

показвания 26573
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Реплика(към " | Вход | 4 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Реплика(към
от diva_voda на 04.10.2011 @ 22:45:13
(Профил | Изпрати бележка)
дааа, не е лесно това - с времето - от върхове да се превърнем в корени ...


Re: Реплика(към
от iskraveselinova на 05.10.2011 @ 23:18:56
(Профил | Изпрати бележка)
Както винаги ме разбираш веднага!

]


Re: Реплика(към
от petinka на 05.10.2011 @ 14:33:15
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми! Много!
Здравей!:)


Re: Реплика(към
от iskraveselinova на 05.10.2011 @ 23:18:34
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!:)

]


Re: Реплика(към
от petinka на 05.10.2011 @ 16:29:33
(Профил | Изпрати бележка)
Никак не е лесно, но въпреки това се държим - само заради спящите ни деца!
Поздрави!!!


Re: Реплика(към
от diadoto на 06.10.2011 @ 12:50:24
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотно си го написала!