Обича на трибун да си играе,
към бъдещето масите да води.
Крещи на митингите, то се знае,
и с жестове и слово ръководи.
И мъката на другите да яхне,
и гордо там перчемът да развее.
Където нужно е - помага с лакти
и все една и съща песен пее.
Че как акълът му е все в народа
и тегобите му са много близки!
А всъщност, мисли как да го оноди*
и да го товари още много иска.
И лозунги, каквито щеш, ти вдига,
очите му горят и... "Хайде наш`те!"
Но види ли - опасност се надига,
спотайва се като бълха във гащи!
И ето - идва изборното време,
а нашият човек това и чака -
запасал сабя, вече е на стреме...
- Бе, кво го слушаш! Я, подай кривака!
----------------
онодя* /нар/ - правя, върша нещо