автор: elenasim1

Дишат страниците в живота,
лист по лист не разгърнати,
пишат без мастило словата,
на бис отново и отново върнати.

Герои безброй, но утъпкани,
роля за кой, не остана,
реплики до край объркани,
всичко е май една измама.

Писецът бавно натежава
търсещ вечната си дрямка.
Музата лечебно изцелява,
но са бели листове във сянка...