автор: anelim68

Ръцете ми ти обещават рай.
Ала покой дали сред тях ще срещнеш,
щом огнено във мене заиграй
оная, дяволската кръв на грешник?

Щом пръстите ми, плъзнали по теб,
се нажежат до пръсване от страсти?
Не в рая, в ада ще те завлека.
Със устни искащи, безсрамни, жадни.

Ще те дамгосвам с тях. И пак. И пак...
Докато цяла в теб не запулсирам.
Докато не изтръгна твоя глас.
Ще бъда безпощадна. Ще обичам.

Самия дявол ще съм. А жена,
която нежно, ангелски обича
ще стана в онзи миг, когато спра
на пресекулки огнено да дишам.