автор: liulina

Тротоар съм дълъг 33 лета
и сама по себе си вървя,
пазя се от бързите коли
и се намокрям, когато завали ...
Минават върху мене всеки ден,
краката на забързаните хора
и крачейки с живота споделен,
намирам си посока в простора.
Отвеждам себе си и някой друг,
пред прага на поредната година,
дете,жена и майка със съпруг,
с професия, с надежда и поминък ...
Така понякога под слънчевия пек,
разтапям се в жажда за различност
и с вятъра строя си път нелек,
към някъдето, дето ще съм личност ...
Понякога посоката е вътре в мен,
понякога я търся и с компас се лутам,
върви по мен поредният сезонен ден
и от кръстопътищата си напред се бутам ...
С полезност съм, надявам се на това,
с усмивка на уста лекувам болка и тъга,
оставям в сърцето нечие следа
и напред към неизвестното вървя ...