автор: libra

остана ми парче небе
и малко слънце
което следобедно се отразява;
остана ми един прозорец от света,
няколко саксии,
/със зеленина/
пчела понякога жужи над тях,
за миг понякога долита птица,
а после притъмнява, идва нощ
а после много дълго
в моя свят е тихо...

---

уморени юлски капки дъжд
и малко синьо
в сивото небе;
безкраен и горещ денят повтаря се,
повтаря,
душата ми приспива..
но колкото и странно да е
после идва нощ,
и аз събуждам се
и будна съм и жива

---

ще блеснат няколко искри
и ще отминат сезоните
ще се скрие света...
аз съм щастлива
и понякога само
когато есенно плаче дъжда
плача с него и аз
но успявам поне досега
от всичките вас
сълзите да скрия...