Прегърна ме животът, като стар приятел,
а аз повярвах му... нали съм си мечтател.
После вместо наметало- усмирителната риза,
за "Брут" напомни ми... и в ляво ме прониза.
Мечтите ми кристално чисти счупи,
крилете... още не пораснали пречупи.
Косите рошави, и дълги вече са на пода,
подстригваха ме... по казармената мода.
Новобранска, близки, влак на малка гара...
и светът стопи се, зад огромната ограда.
С момичето красиво, нещо май се случи...
пишехме си, вярвахме си...но не се получи.
Любовта ми, във сърцето тихичко се сгуши...
а върнаха ме тъй назад... в мазата старите ботуши.