"И...колко за това ще ти платят?" -
жена ми със сарказъм пита.
И там би трябвало да изкрещя.
Но...аз излизам да поскитам.
И шляя се насам-натам самин,
горчи в душата ми ужасно.
Съседе, смятах се за исполин,
а лилипут съм - то е ясно.
След малко вкъщи ще се прибера
и в книгите ще се заровя.
А чужди грях не мога да бера,
денят ми вече е отровен.
- Съседе! Комшу! Не така, човек!
Ти май нещата си изпуснал?
Пък и в такива нощни часове
човек понякога изключва.
Пиши си ти любовни стихове,
но и жената посещавай.
Команда чуй! В теб дивото зове!
В леглото-беж! И обладавай!