автор: CheGuevara

Преди 91 години
моят дядо,
габровецът Васил,
с два медала за храброст
от трите войни,
огледал габровските моми
и от всичките хубавици
баба ми Ружа
избрал за жена.

Народили си три деца.
Дом построили
край малката гара
на Павликени.

И песента на влаковете
белязали целия живот
на рода ми.

Тогава засадил орех във двора.

Отдавна се изгубиха
в небитието
дядо, баба,
трите им деца,
но орехът
с могъщата си снага
всеки път ме гледа
с очите на дядо
преминавам ли
край малката гара
на Павликени.

В двора на моята къща
във великото Търново
и аз посадих орех,

Галя набраздена му кора
и силата на мойте предци
в мене прелива.

Иска ми се
моите внуци,
разпиляни по света,
да виждат моите очи,
да усещат моята сила,
да докосват моята душа,
галейки ореха в двора,
когато мен ще ме няма...

Ружа Велчева