автор: 1204

Преди да премина на своята лудост перваза,
навярно ще кажа последната тъпа молитва.
Кой дявол неверен ли, Господ ли мен ме наказа
да може душата ми само в окови да литва?

С гръбнака, превито коило, с настръхнала кожа –
така ли ме виждаш в краката ти ничком да падна?
Сърцето си, болно за въздух, пред теб да положа,
скимтейки по вълчи от вярност безумна и стадна?

Недей да погазваш духа ми, средзимно кокиче –
тогава прескачам предела към своята ярост:
не гледат очите ми, всичко по пътя посичат.
Предишна покорност ли? Просто била е нахалост.