без всякакво желание и умисъл
се озовах на път без име и посока
на тази земя има много безименни пътища
този тук няма огради на малки градинки
няма контейнери няма боклук
нито домове и первази с мързеливи котки
нито едно дърво не прави сянка
няма и листа по земята които да стъпквам с обувка
това е малка уличка с малък живот
само аз минавам и заминавам
и пак всеки път се връщам тук
не мога и писма да получавам
нямам адрес нито пощенски гълъб
загубих ключа и вратата за него
реших ще изградя всичко отново
да поставя огледала с моето отражение
на малкия път да нарисувам цветни картини
да окача балони по облаците да висят
да пусна музика нежна и красива
да танцувам с разтворени ръце
и се въртя докато загубя опора
да сменя няколко пъти цвета на очите си
но всичко това ще направя утре
сега, сега ще сложа голяма синя табела
ще я напиша с цветен тебешир
на ръка с криволичещ почерк
ще кръстя моята улица със специално име
Улица Тебеширена номер едно
а после ще помоля коминочистача да ти го каже
ще те поканя на моето парти
със звук на домашен уют
но и това ще стане утре
а сега затварям очи
лека нощ
П.С. Улицата е като река, непрекъснато се променя.