автор: galenaGV

...и лятото – ни чуло, ни видяло –
повлече те по нощи градобитни,
и няма даже облаче ле бяло
да каже: Зарежи го този скитник!

Да каже как далеч са те отвяли
на автостоп побърканите ветри,
как с пръсти по горещо женско тяло
рисуваш ново слънце и си светиш,
как в дъното на потната си чаша
охлаждаш пак пожар от Кама Сутра,
и лятото след тебе как отпрашва,
щом утрото по рамото те бутне.
Затуй при мен така не се и стопли
в сезона на морето и тревите,
но, ако те залеят мътни локви
и всички небеса са ти сърдити –
ще ти намеря облаче ле бяло
да те открие – в здравец и в коприва.
Дано мълчи каквото е видяло.
Дано пожали лятната ти нива...