Кестенът облече медната си риза,
слънцето по стълба от листи заслиза.
Паяче в клонака вяра тъче-
дреха на новата пролет плете.
Вятърът размята палаво метлата,
капки-сълзи везе росата.
С нежна хармоника свири морето,
бисери събира-спомени в сърцето.
Вино пенливо по вени танцува,
есен в душите пак лудува.