автор: ringo

А срещите ни с теб? Любовна клада,
в която хвърляхме се като слепи!
Отдавахме телата без пощада,
без дъх останали, със устни слети.

И в тези мигове - безумни, кратки,
разкрили малките си мили тайни,
изгаряхме напълно, без остатък
и вземахме урок по всеотдайност.

Душите ни политаха нагоре
и във нощта трасираха пътеки
като едни любовни метеори.
И обичта ни виждаше я всеки!

Огласяхме със смях простора,
един на друг обрекли се изцяло.
Захвърлили любовната умора,
щастливи във единното си тяло.

Забрави ли?...Защо ли днес те питам?
Не искаш да разчоплям стари рани...
А любовта ни някъде се скита,
обречена бездомна да остане...