автор: starozagorez

По идея на "Птица на жицата"
от mariniki

Върху струна на захвърлена китара
стоя самотен като лястовица,
изоставена от прелетното ято.
И нямам глас да запея от мъка.
Само сълзите ми капят
също есенните листа
и правят локвата,
от която ти ще вземеш
кал за нашата къща,
която ще построим
когато се завърнеш.

17.09.2011 г.
Б. Алекс.