автор: rumpel

Пламнал е изгревът сламеножълт.
Носи със себе си чувство за есен.
Аз съм отново, отново на път,
скрила във джоба си плодче от кестен.

Мисля си, как този кестенов плод,
който събирал е всички сезони,
има в утробата късче живот
и с листопад от дървото се рони?

А изпод чер бор и бяла бреза
въздухът мирис тръстикова сее.
Лятото мери в златарска везна
и с есента го потрупва у нея.


Власинско езеро – Република Сърбия
11.09.2011 г.