автор: niveana

Приятели, не бягайте от мене
дори и да не съм онази същата.
Забравихте душата осланена
как я разхождам в празна къща.

И пренареждам спомени за лято.
Животът ми - ограбена витрина,
където ровеха да търсят злато,
но треската... и тя отмина.

Защото всъщност всичко отминава
се стапям тихо в есенния скут.
Ръждивите листа, дъждът издават
присъдата. И този вятър луд

надсмива се. Животът ми разклаща.
Приятели, не бягайте от мен,
че тази вечер с болката си плащам.

... Да се родя във утрешния ден.