автор: barona_36

И в разгара на лятото,
и в зимната скука,
вричането на сляпо
е стомна пукната.

Ще се стича горчилката.
А след миг ще усетим
като куче да се умилква
съдбата в нозете ни.

Да я опощим тогава...
И да прегърнем ревниво
мълвата - пламнала плява -
в съседните ниви.

Да те целуна ли мълком,
както пред пропаст, момиче?
По-добре с тебе в пъкъла,
вместо в рая самичък...