автор: Silver Wolfess

"В Северния океан има една риба...
Тази риба се превръща в птица...
По време на големите приливи
птицата заминава за Южния океан".
Чжуан цзъ

… Умори се от път –
километрища пепел в косите му –
                      дълги левги мълчания,
       блудства със думи, тъга.
И безделничи с припека.
           Всъщност на мене прилича.
       Ипостас на живот е.
От раждане търся брега.
И кова…
       Подковавам посоки, а мит е Итака.
Аз сама го подхранвам на дните с безплътната плът.
Плесне с рибя опашка, седефена чезне следата,
но е повод да бъда...
       Достатъчен повод да съм.
И на сън се забивам на юг с клинописа на птица,
тежко махам с крилата –
     натрупана горест и глеч.
Пет небета ме учат небесните букви да сричам,
а пък шестото Божем –
       на честната Божия реч.
Отдалече я виждам на седмото – рижа и лятна –
обещана ми свише, In Nomine Patris, земя.
Чупя сянка в стрехите й, те – до една непознати –
и я няма онази –
       до болка любима врата.

И съм толкова ничия, Господи! Толкова ничия!
По-самичък от мен е бореят над зимно море.
Тази самост е иглеста и не надничай в очите ми.
Там се крие фурията – раци по плажа дере.

И така ми се иска да вляза в къщурка на хълма,
да седна в тревата сред охра и див карамфил,
да не мисля –
       животът е кръст,
              а страхът нощем скърца,
да налея на слънцето вино преди да заспи.
И сама си кръщавам пристанища. После е залез.
Тъй е хубаво, Господи, в тази предесенна жар.
Прекося ли пустините,
       в мене е пълно с Итаки.
Някой ден ще си тръгна.
     Ще скътам в багажа и тях.

06.09.2011