автор: Vaterlo

... А синът ми го гази първа любов.
Като мечка го гази и сърцето му тупка.
Той е плах и решителен, и ревнив, и готов
да отрича за мечката, да отрича до дупка.

Тази същата мечка, в чийто лапи и аз
съм попадал навремето... Или съм го сънувал?
Тя си тръгна с мутиращия ми глас -
оттогава ни него, ни нея съм чувал.

Оттогава преминах много гори,
все с надеждата мечка да срещна.
Срещах зайци. Лисици. Срещнах дори
две-три грубички мечи надежди.

А сега го подпитвам съвсем уморен
и по залезно някак циничен.
И преливат очите му, и споделят със мен,
тази мечка, която отрича.

Прав си, сине - отричай. По инстинкт еколог
е сърцето - едничката мечка си пази.
И до своя притихващ, жесток епилог,
все си спомня как мечка го гази.