автор: jezabel

Рисувам те,
докато палиш огъня,
(по твое изрично желание),
за да приписвам сенките в очите ти
на приумиците на отиващия си ден или
на настъпващата вечер
и докато се взирам,
клепачите ми
изтриват
сенките
и приумиците на деня,
и непристойните намеци на нощта,
ведно с четките и въглените.
Само боите на връхлитащия
в стаята ден
остават.
Прозорецът е винаги отворен,
за да може любовта ни да диша.