автор: ipsidixit

Тежки мисли;
плач без сълзи;
от душата ми - огризки;
и се мъча да живея,
а не искам и не искам.

Ден след ден очи отварям;
нощ след нощ мечти разбивам;
сън след сън насън говоря;
миг след миг морално гния.

Утро мрачно ме посреща
без копнежи, без желания;
плаче ми се - не усетих
как в изгнание се прокудих,
подкрепено от заблуди,
провокирано от страсти...

Без мечти насън израстнах -
сън прекрасен, плод изстискан;
и се мъча да се справям,
а не искам и не искам!