автор: rumpel

Бяла врана прелитна над къщите,
със очи по-кафяви от дизел.
Като просяк се взря за насъщния,
също облак с дъжда се изниза.

И се вписа сред черните щъркели,
полетели на юг отзарана.
Черна беше до тях досред мръкнало,
след дъжда стана пак бяла врана.

Но едно беше сигурно, ятото,
не поиска при себе си скитник.
За нещастна я птиците смятаха
и я погнаха те с любопитство.

И поука намира се в следната
кратка притча, по смисъл голяма.
Може черен да си до последно,
но бъди миг поне бяла врана.