 |  Ти пил ли си от собствените си сълзи,
давейки се в черната им влага,
когато всичко под краката ти гори,
а дните безвъзвратно тихо бягат?
Ти будил ли си се от своя писък,
нечут от никой в лепкавия мрак
и бил ли си от черна пръст по-нисък,
щом сам на себе си си ставал враг?
Ти бил ли си самотен до умиране,
когато всичката душа е отлетяла
след дългото лепене и събиране,
без шанс да се сглоби отново в цяло?
Въпросите изтляха незададени.
Родили си се бяха риторични.
Да пази Бог сърцата ни разядени...
От мене сбогом – вече нищо лично!
Публикувано от viatarna на 01.09.2011 @ 12:09:16
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Риторично" | Вход | 17 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Риторично
от anonimapokrifoff на 01.09.2011 @ 12:20:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Който не е страдал, не знае що е милост. Хубаво стихотворение и достойно сбогуване. |
Re: Риторично
от aurora (vasia@hulite.net) на 01.09.2011 @ 13:47:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, твоето мнение е голям комплимент за мен. |
]
Re: Риторично
от haboob на 01.09.2011 @ 12:45:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Докато има хъс и живец е лично:) |
]
Re: Риторично
от ulianka на 01.09.2011 @ 12:52:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Настани ли се безразличието в някое ми ъгълче, и аз бивам такава - категорична:)) Много ми допадна! Поздрав!:)) |
]
Re: Риторично
от ATOM на 01.09.2011 @ 13:20:46
(Профил | Изпрати бележка) | интересно е, че всеки би ги утвърдил в себе си,
мислейки, че точно той е най-опитен в тях
и вероятно степента на изживяност се манифестира в последния ред
в интензивността на това "нищо лично"
но със значение не - към
никоя конкретна личност
а по-скоро - от
никоя конкретна личност
(в смалеността на авторовата) |
]
Re: Риторично
от elsion (negesta@gmail.com) на 01.09.2011 @ 13:58:50
(Профил | Изпрати бележка) | "и бил ли си от черна пръст по-нисък,
щом сам на себе си си ставал враг?"
.... |
]
Re: Риторично
от regina (radost.daskal@gmail.com) на 01.09.2011 @ 13:59:08
(Профил | Изпрати бележка) | не зная с кого или с какво се сбогуваш, но го правиш с атитюд!...тоест - с отношение и лично)))
здравей! |
]
Re: Риторично
от petinka на 01.09.2011 @ 18:36:10
(Профил | Изпрати бележка) | Страхотен стих!
Поздравления!!! |
]
Re: Риторично
от aurora (vasia@hulite.net) на 19.10.2011 @ 12:02:41
(Профил | Изпрати бележка) | И след още 20 (даже повече) не съм...
Благодаря ти за мнението, ценно е за мен:) |
]
Re: Риторично
от vorastak на 25.01.2012 @ 10:13:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Късно го прочитам, но силно ме впечатли. Въпросите са с много голяма дълбочина, с много философия. И още нещо, прозирам, че всичкото това е излязло от душата ти, където няма лъжи и измами. Рядко се срещат такава истина и такава откровеност не само в българската, но и в световната литература, защото това е лично изживяване, предадено в такъв прекраскен стил. Благодаря за тръпките, които ме побиха при прочмитане на стихотворението. |
Re: Риторично
от silvia_0505 на 01.05.2012 @ 12:59:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Толкова е истинско!Та кой не се чувствал така?Малцина, като теб обаче успяват с таланта си да пресъздатът толкова точно тези емоции.Поздравления! |
Re: Риторично
от Lucky68 на 28.03.2014 @ 14:16:02
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за стойностната поезия, Аурора!
Въздействаща, завладяваща и много човешка! Точно такива стихове харесвам! |
Re: Риторично
от yd (whereareyouhiding@iaminmyself.org) на 15.08.2014 @ 21:29:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | Ти пил ли си от собствените си сълзи,
и давейки се в черната им влага,
щом всичко под краката ти гори,
да знаеш как дори и времето избягва теб?
Ти будил ли си се от своя писък,
нечут от никой в лепкавия мрак
и бил ли си от черна пръст по-нисък,
щом сам на себе си си ставал враг?
Ти бил ли си самотен до умиране,
когато всичката душа е отлетяла
след дългото лепене и събиране,
без шанс да се сглоби отново в цяло?
Въпроси излетяха незададени.
Родили си се бяха риторични.
Да пази Бог сърцата ни разядени...
От мене просто сбогом – вече нищо лично! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 870
ХуЛитери: 3
Всичко: 873
Онлайн сега:
