автор: angar

Прокудена
от своята родина,
любимата ми тръгва за чужбина.

А аз,
като църковна мишка беден,
стоя до нея блед и непотребен.

Какво от туй,
че толкоз я обичам,
когато съм бедняк и безпаричен?

Тя казва,
че богата ще се върне,
но знам, че вече няма да я зърна:

робиня на престъпници свирепи,
ще свърши във мадридските вертепи.

Правителствата
непрестанно плещят
по медиите - колко са успешни!

И всички депутати-демократи-крадци,
са в мерцедеси и палати.

А нас са ни превърнали в просяци.

И кой ни е виновен?
Само ние!
Че се оставихме да ни разбият,
да ни залъгват, да ни заблуждават,
да мамят, да рушат и присвояват!

Ах, някога дали ще дойде време,
народът пак копралята да вземе
и с нея справедливо да замлати
престъпници, министри, депутати!

2001 г.