автор: wingstofly

Срещнах го в един очукан бар,
миришеше на слама и тор,
преглъщаше евтиното си уиски
с джинжифилова бира,
в очите му имаше
белези от прерийни ветрове,
в ръцете му се бяха впили
хиляда юзди и той ми каза:
Преди три години застреляха
деветдесет и осем хиляди коня,
нямаше дом за тях на тази земя,
и никой вече не си спомня
тътена на копитата им
от Ел Пасо до Канадските кланици...
От урината на бременните кобили
произвеждат противозачатъчни хапчета,
и кобилите продължават да раждат кончета,
а хората продължават да правят безплодна любов,
но хората вече не залагат като преди,
хиподрумите опустяха
и конете останаха без работа,
и някъде някой строи кланици
и фабрики за четки за рисуване
от конски опашки,
друг произвежда куршуми.

Той отпи от джинджифиловата си бира,
предъвка тютюна си,
после го изплю с отвращение,
все едно, че изплю живота си:
Хората вече не се събират по улиците,
не играят шах в парковете,
не пият както преди,
един свестен бой
не можеш да видиш по баровете,
не залагат както преди
и един истински скитник не остана,
с който да разделиш пътищата си...
Тази земя се превърна
в едно тъжно място за живеене.

После млъкна,
а аз нямаше какво да му кажа -
вече не пиех както преди,
и не пушех като преди,
и не залагах като преди,
и свестни барове не останаха...
Прибрах се, легнах до любимия си
и дълго плаках,
а после правихме безумна,
безпаметна и безплодна любов,
защото само това ни беше останало
в тази объркана и тъжна
нощ без коне.