автор: Caniko

Сред вселенския безкрай,
В люлката на вечността
Се гуши земният ни рай
В тихата космична самота

*** ……………
Нощта със утрото отплува
Вселената се скри.
Малкият ни свят изплува
Облян във слънчеви лъчи.

Делници и празници,
Приятелства, вражди.
Гигантски проблеми,
Тъжни и радостни дни

Ние сме всесилни,
Ние сме творци.
Изгаряме във страстни,
Красиви и дръзки мечти.

Но когато Слънцето заспи
Сред Вечността и Безкрая
Скритата Вселена пак блести
Къде сме? Кога сме? – не зная..

*** ……………
Сред вселенския безкрай,
В люлката на вечността
Се гуши земният ни рай
В тихата космична самота