Бликат красиво,
когото виждам сиво, Горещо говорят
и ме изгарят,
Тежко падат,
изпаряват се леко
в ниското до сърцето,
Замъгляват ме
гъсто и тъжно,
като есенни облаци.
Леле,
може ли да ги обърна тези гейзери
както бликат красиво
така и в теб да се отразяват красиво :))))
и в мъглявините ...
да пробяват романтично и неотразимо :))))
Искам да си усмихната и непринудена като тях :)
А ти можеш и си...
Тъгата отминава, но красотата остава в нас самите, задръж я, не я изпускай :)))
С поздрав!