автор: timon

„Тате, картонената кула изгоря,
сега ме прегърни!”

Ожадняла за твоите срещи
в мен щурее луната – лудей.
И пред погледи, пръснали знаци
се търкулва - светът ми немее.
В небесата пак стигми събирам,
за да стопля нощта без покой.
И търкалят се пътища боси
към дома, към предела...
Здравей!
Ожадняла за твоите думи,
пощуряла луната лудей.
И под свода надничат въпроси:
До кога? Накъде? И...
Здравей?
Коленича пред стряхата свита
и със сянката свивам криле.
Все се питам колко обичах,
но споменът безотстъпно бледнее.
Побесняла, обичала! Теб те няма -
свита в споменът пейката спи.
Денят е назад във албум за обичане!
В черно висна на крушата обичливото мое
„Здравей”!