автор: miglena

В невидима стена
се посипват разтрошени
опитите на Малечка да се изплъзне
от паяжината на Омагьосаната градина.
Само Сребърният паяк знае
невидимата ключалка къде е стаена
и ключът му е обица на лявото ухо, нооо
заради това половината му глава е незрима.
Оттам и магията - всяко цвете, щурче и дори
светлинните отблясъци живеят наполовина.
Поточетата само един бряг имат.
Чайките са еднокрили, коне пристъпят
с балетна стъпка и подкови не раздават.
Полупаяжините, уви, са двойно по-отровни
и ветрилата им засмукват неполовинчато.
Рачетата пъплят полуназад и после
придрапват четвърт напред.
Пръстта е полуизсъхнала дори в дъжда,
който капе шахматно от облачета декорирани
в десени на невидимо-бели квадратчета.
Малечка не подозираше, че отвъд
Великаните познават посоки ляво и дясно.
Сребърните скрижали повеляваха законно да е
едничко паяжинно-подобното движение в полукръг.
Тайно познание бе, че има изобщо "навън"
и цялостност, разпространението
на което би разкрило "полу-невидимостта"
в градината, която за обитателите й не бе осъзната.
Те не разбираха, че обичат само наполовина.
Полу-разумни и полупияни се забавляваха.
Половината денонощие пропиляваха
в нехайно невиждане и нечуване.
Всъщност цялата Омагьосана градина бе
колкото половин длан на един от Великаните.
Малечка и за това нямаше представа, когато примоли
Сребърния паяк да й отключи невидимата врата.
Даде му в замяна обет да не залюбва.
Но полу-сърчицето й "навън" стана двойно и
ненаполовина заобича Великан със
сребристи коси и поглед сребърно-сив.
Невъзможно бе Великанът да й отвърне
с обич - та той дори нямаше как да предположи,
че Малечка съществува в микрокосмоса около него.
Познавайки прелестта на не-полу-света, тя пък
вече не желаеше да се завърне в градината.
И заживя Малечка не-полу-жива, но
дали бе някога щастлива...
Не й бе достатъчно омагьосано полу-щастие.
Нямаше как да я ощастливи Великанът.
Лека-полека Малечка заобича
съдбата си на скиталец
между два свята...