автор: Lorena

Престой в едно опушено от дъжд небе.
И малко смях, и малко страх.
И дълги безнадеждни нощи.
И безпризорна търся дом и стряха,
в които да се приютя.
И две очи- по-тъмни от надежда,
по-влюбени от вятър,
по-нежни от дъжда
ми връщат светлината
и ме карат да сънувам.
Опушено от дъжд небе
в ръцете му ме чака.