автор: meiia

По-добре да бяха само стъпъла,
позагрубели от притичване по сипеи
или от драпането босо към върха,
додето се превърнеш в сива дрипа.
А то, остават ни и взиращите се очи,
все още сини,несъвсем покварени.
И устни,за да не можем да мълчим.
И дланите ни топли,за да се галим.
Остават ни и жадните до стръв тела,
за да се търсим и,за да се любим.
Съвсем пред погледите на смъртта.
Остават ни душите. За да се влюбим.