автор: lightgreen

Има ли какво да кажа?
Свърших вече думите,
сложих ги прилежно в твоите усти -
"Бъди човекът, който аз не съм,
аз ще бъда каквато ме иска светът."

Оставях те по себе си, във себе си,
оставях се да бъда прелестна усмивка.
В града, където лятната жега прегаря липите,
където небето е с онова болезнено синьо
(което никой не възпява),
мечтите са смърт -
Арда без филтър...
затова, честно казано, беше ми хубаво,
когато се изпразних от мечти
и ги скътах при теб.

Един скопен рай,
загубен между чаршафите и кафенетата...
Коя провинциална любов не прилича на всички останали?
* * *
Хъркането се промъква сред илюзиите,
безпаричието ме удря по носа,
делникът нахлува като вятър и ми е студено.

Горчива ли съм?
Малко.
Безразборните усещания из главата ми
не са си топличките мои прелестни думи.
А има ли какво да ти кажа?