автор: yova

когато август е като разтворена прегръдка
и все още нашепва лятото нашепва
а нощите в полъха на вятъра изстиват

и тръгвам на далечен път
а очите ми зелените синеят
непознат съм непознат

и мислите ми стрелват се назад

където разкъсан е кръгът на моя свят
и малко е квадратчето небе
в което дишах

дали ухаят розите
когато есента ефирния си шал намята
и съм далече далече съм

един неразпознат в този град
без балкон от който да надничам