автор: feniks

да те изгубя
в кладенец
от перли
и дихания
пъстро-
сини,

в спирали от
мисли и митове
речни
и диви,
в посоки
пръстено
именни
,в сълзи
не-отпити
и неразлистени.
Сплитам
клепачи
в дъждовни
коси,
време ми е
да те изгубя
някъде
сред устието,
в кладенец
от очи,
някъде...
в себе си