автор: antoan1antoan

Аз зная, сбъдват се пророчества...
Пак женски смях кънти в сърцето.
Денят ми е изпълнен с тиха нежност
и бели сънища разплетени.

Усещам зов и теменужни нощи,
когато се докосваш до Душата ми.
И се понасям в сладки полети,
в забързаните ритми на съдбата си.

Поляни Шекспирови виждам.
Любов, която не е еднодневка.
Говоря с птици и им пея песен.
Звездите сливат се в отнесеност.

Ще идват думи и вълшебства,
изписани в щастливи рими.
Косите ти от вятъра помилвани,
пренасят ме в необозримото...