автор: GINKO_PRIM

Знам. Трудно се учи
и се чете тихото.
Тъжното му – хубаво.
Дваж хубаво е усмихнато.

Знам му и ироничното -
винаги го издава
пламъчето, в очите
дето се разиграва.

Влюби ли се – тръпка е
(боли босо в жарава).
Гори, вехне и съхне -
сянка досущ става.

Знам кога носи буря,
сълза чиста, страдание.
Знам. Писана дума -
писък е. На мълчано…