автор: arkoudaki

Във тежка каруца е впрегнат живота,
влачи се бавно по неравния път.
Затъва в калта, цветисто ругае, ала,
запретва ръкави и бори се здраво,
изправя се гордо, поема отново.
Понякога писне му, кривне,
в горичка прохладна отседне, почине,
но бързо се връща към правия път,
надява хомота, години текат.
По отъпкани коловози
с таз тежка каруца животът върви,
не се обръща назад да погледне,
че пътят постлан е с човешки съдби.