Любов...
Какво е любовта? Това е вече клиширана тема, но защо хората толкова много я искат? Тя сама ли идва или само когато я повикат? Дали лети, защото понякога хората казват, че кацва на рамото като птичка... Можеш ли да я хванеш? Тежка ли е? Или пък лека? Твърда ли е? Може пък да е мека като памук... Можеш ли да я прегърнеш като плюшено мече? Боли ли? Сърби ли? Топла ли е, пари ли? Може ли да те изгори? А дали можеш да я вкусиш? Има ли вкус? Сладка или горчива, кисела, солена... Любовта красива ли е? Можеш ли да я чуеш? Не е ли песен? Какво е любовта? - пролетно небе, слънце в очите, летен морски бриз в косите, тъмен есенен облак или студен зимен вятър? Не зная! Не зная!!! Не зная, но хората говорят различни неща за нея... Казват, че е нещо много хубаво особено когато можеш да я споделиш с някого. Но когато не я споделиш може да те нарани. Казват също, че има една любов, която след като ти се случи я помниш цял живот. Но имало и такава, която наранява и е по-добре да избягаш от нея, да я забравиш... Чувала съм, че когато си влюбен ставаш разсеян, усещаш нещо като пеперуди в корема си, когато видиш любимия, и също, че краката ти омекват. Това хубаво ли е? Хиляди въпроси... Задавах си ги толкова дълго време... Мисля че поне за сега открих отговорите на някои от тях... С времето отговорите може да се променят, да се допълнят... За мен тя е мила, добра, джентълмен с топли кафеви очи. Още усещам пеперуди и краката ми се подкосяват... Когато ме прегърне се стоплям, когато ме целува настръхвам... Понякога ми се иска да закрещя пред всички, че я имам... въпреки, че наскоро много ме нарани... Приливи... Отливи... Защо любов?