автор: angar

Веднъж
в Кратунци бяхме на раздумка,
и съм погълнал семка от кратунка.
И тя във джобче
на стомаха ми е спряла
и там покълнала, и там растяла,
и - след известно време - разцъфтяла,
а след цъфтежа вързала и плод.

Какво не става в тоя наш живот!

Бе аз усещам – нещо ми тежи.
И сякаш под сърцето ми лежи.

А джипито, жена, корема ми опипа,
и нещо твърдичко като напипа,
ми каза:

- Предполагам, че е рак.
Но ще те пратя на изследване все пак ...

А томографът,
като ме прегледа,
ми казва:

- Бременна сте. Откога?
Или това за вас е новина?

- Как ще съм бременна,
като съм мъж! Не съм жена!

- Да, виждам че сте малко некрасива,
а и брадичката ви ви отива,
но трябва да ви видя и на голо –
смъкнете панталоните до долу!

Да, мъж сте.
Но какво ще е това???
Личи си, че е бебешка глава.
А и че е момченце си е ясно –
“опашчицата му” личи прекрасно.

Да го прослушаме …!
Не чувам тон!!!
Ужасно, сигурно е мъртъв плод -
заплаха и за вашия живот!

И нямаме
секунда за отлагане –
тук трябва със смъртта да се надбягваме!

И във хирургията ме внедриха,
приспаха ме,
корема ми разкриха
и “туморът ми” беше отстранен.
Тъй случката завърши с хепиенд.

От нея
таз поука си вземете:
сурови семена да не ядете!