автор: tanq_mezeva

Понякога се случва и така,
събират се души` и се разделят,
несбъднали любовната мечта,
една за друга вечно те копнеят.

Животът преминава, като влак
забързан към последващата гара.
Поспира уморен, но тръгва пак,
да стигне неизбежно до финала.
С вагоните, препълнени с мечти,
препуска смело към целта отправен.
Потраква с колелата в такт, реди
годините със смисъл неподправен.
Дали ще срещне сродната душа,
или ще я подмине с бърза тяга?
Не знае влакът, но една мечта
семафорно лъчите си протяга.

Понякога се случва и така...
душите разделени пак се срещат.
Събира ги... любовната съдба
и в обща карма дните се подреждат.