автор: mi_me_to

На август му растат слънчеви клепачи.
Ръми. И е кухина от морета.
Да заплача сега,
е признак на сърдечна недостатъчност.
Ала не е достатъчно,
да бъда не сърдечна.

Растат пропорциите на кухини и време,
като сянка на вечните клишета.
Не искам вече да побягваш с мене.
Голяма е любовта. Окъсяха й крачетата.

Да побегна в себе си е признак на слабост.
Ала не е достатъчно да бъда силната.
Труден е август, труден като недостатък,
на любов, и на лято, когато изстиват.