автор: esme

От цветопродавачката
с увяхнали копнежи,
купуваш си
сърдечна болка
и вдъхновен
от нечии зеници,
присядаш
с другите в локала,
да впиеш
жадно глътки
с разшити подгъви
и мъх от употреба
предвкусвайки
онези устни
на тръпката наета,
спиртосана
с илюзия,
та нощите изсмукани
от северни сияния,
да стават пак за любене
и губене
във всичките се четвърти,
изгрели
над главите ни
с поредно влюбване
и ехото на

    " има ни "

спокойно се опиваме.