автор: krasavitsa

Hi, френд!

Наближава времето да се върнеш и това ще е последното ми писмо, тръгвам към края му с весели крака.
Ако ме питаш как съм, добре съм, особено в социалните аспекти на живота. Още трима пича ме убеждават да им се лицепредставя, но имам подозрения, че по-скоро става дума за гъзопредставяне, а друг един, с много активна намигателна система, направо ми се заканва, че щял да ме гърбоположи - ауууууу...
Ако се интересуваш - за обяд ще имаме супа от камилски петички, а за антре – по избор паниран лъвски костен мозък или жабешки бутчета по провансалски. Основното ястие ще премълча, клише е.
Иначе всичко у дома е както го знаеш, без промяна. През лятото успявам да се щуркам из нет-а доста повече и това започва да се превръща в опасна пристрастеност. Такива бисери намирам, скачайки от линк на линк, че има голяма вероятност изобщо да не усетя кога ще дойде зимата. Или как ще остарея.

Макар че август се води отпускарски месец, предизборният период си казва думата и медиите не спират да въртят какви ли не простотии и интриги, а както знаеш, аз съм много социално животно. (Хе-хе, това беше номер, за да ти домъчнее. Страхотни са и двамата, нали?)
Дамммм... интересно какво ще ни донесе тазгодишната, 2011-та люта чушка в боба на българската история. Като се сетя само какви хора бяха в държавната власт през последните години... философи, поети, писатели, артисти, икономисти на социализма, възрастен дребен бизнес консултант със синя кръв, който не знае български, руски гражданин, специалист по руските военни униформи и без ден трудов стаж в държавна администрация... тия такива пожари запалиха, че наистина ни трябваше пожарникар със здрав разум, за да ни оправи. Сега, като ги изредих, направо се уплаших. Мисля си, че можеше да сме и много по-зле.

А знаеш ли, че Фридрих Велики Пруски бил казал: "Винаги, когато искам да накажа някоя от моите провинции, пращам философи и поети да я управляват". Ааааха-ха-ха-ха! Защо ли? Едните живеят най-вече с чувства, другите с отвлечени разсъждения – а и едните, и другите ги няма никакви в действията. Прагматизъм ли им липсва? Всъщност какво е прагматизмът?
Но да оставим теориите настрана, всъщност ясно ли е какви качества и знания трябва да притежава една личност, за да може да управлява добре някаква общност? Защото актьорът Рейгън е бил доста успешен президент на САЩ... Сещам се пак за Маргарет Тачър. Един от любимите ми нейни цитати е: „Не виждам никакво общество. Виждам само отделни индивиди и студенти по социология.“ Ха-ха, и аз все това разправям, че всеки смята, че знае как трябвало да се управлява държавата, а в същото време почти никой не си е направил труда да научи какво е това държава.
Тачър е казала още, че правото да получаваш нещо от държавата далеч не означава, че трябва да го получаваш безплатно. Явно и британските популисти не седят със скръстени ръце и затворени усти. Мисля си, че на повечето политици не им стига смелост да обяснят на народа, че социалните придобивки могат не само да се увеличават, но и да се намаляват – според състоянието на бюджета. Нали е народен лафът, че трябва да се простираме според чергата си?
Пак се отнесох. Ей затова съм си загори-супа. Колко му е да ми пада и пепелта от цигарата? Абе ти как се сети, че ми пада? Никога не съм ти казвала. А колко отдавна не сме подсмърчали заедно над корейското дете-чудо Сара и нюйоркската филхармония под диригентството на германеца Курт Мазур. Боже, какво щастие е този интернет...
В момента чета проф. Андрей Пантев, въпреки че никога не съм обичала историята. Но ми беше много любопитно как старите историци като него ще се измъкнат от неудобния школски шаблон “турско робство”, в чието разпространение са участвали активно. Той го направи много елегантно. Просто каза, че ако приеме, че сме били под турско робство, няма да може да твърди, че е имало българско Възраждане. На робството ли ще държим, или на Възраждането? Който разбрал, разбрал, хех.
Преди години си купих книгата му “Другата версия”. Когато я започнах, реших, че някои неща са много важни и за пръв път в живота си реших да подчертавам в книга. Успокоявах се, че тя е като учебник. Като я свърших, се оказа, че съм подчертала почти половината книга. След време я отворих, за да си припомня подчертаното. Установих, че съм пропуснала още много важни неща и подчертах и тях. Сещаш ли се колко остана неподчертано?
Сега правя същия цирк с “Исторически съмнения”. А тя е книга-концентрат, на някои места е като конспект. Препраща ме да търся допълнителна информация из нет-а и попадам на какви ли не исторически куриози като този например:
През 1867 г. Русия буквално се отървава от Аляска, като я продава на САЩ за 7.2 милиона долара (1.67 млрд. по днешни цени), за по-малко от 5 долара за km², представяш ли си... Тук ще видиш чека, с който е платена.
Американците се сдобиват със земя за още един щат, въвеждат национален празник – Ден на Аляска, който празнуват на 18 октомври, защото те са били възприели вече григорианския календар. За руснаците обаче, които все още ползвали юлианския календар, а и поради часовата разлика, предаването на Аляска е станало на 7 октомври. Така че в историята на Аляска в периода от 6 до 18 октомври 1867г. няма никакви събития, такъв период просто не съществува. Същото е станало във всички държави, когато са преминавали от юлианския към григорианския календар, а този процес е траял... три и половина века! България преминава към григорианския календар на 31 март 1916 г. и в 12 ч. през нощта вместо 1-ви настъпва 14 април.
Но да се върна на Аляска. Три години по-късно американците откриват там златни залежи. Не държавата ги открива, а частни предприемачи. Започва “златната треска”, за която Джек Лондон пише толкова увлекателно. За едно столетие американците добиват от Аляска 390 тона злато, мнозина забогатяват – с много труд, разбира се. Но глупостта си е глупост и мързелът – мързел. Национални качества ли, правителствени политики ли, съобразени с националните качества, а вероятно и двете едновременно? А пък знамето на щата Аляска, одобрено през 1959 г., е проект на 13-годишен ученик, който побеждава в конкурс измежду 142 участници!
Оф, тва писмо стана като вестникарска рубрика “Любопитни факти”...

Да ти се похваля, купих си стъклен шах . Никога не е ставало дума - играеш ли? Аз знам само как се местят фигурите. Ще ме изтренираш ли, бате?
И не ми се оправдавай, че щото не съм ти била подръка, викаш “дрисло” на Патриция! Малко въздържание няма да ти попречи! Ааа-ха-ха, шегичкам се, бе! Въздържание на езика имам предвид!
Ах, да не забравя! Разбра ли, че българският език се е обогатил с цели пет хиляди думи наведнъж? Да ни е честито! Речникът на Института за български език при БАН е вече на пазара. Куп англицизми влизат официално в речниковия ни фонд. Още не съм си го купила, не знам защо, но ми се струва, че ще мина и без тази окоотварачка. Като стана дума за отваряне на очи, знаеш ли, че един си имал четири? Благодарение на което създал китайската писменост – ние му викаме азбука, но тяхното не е точно азбука. Казва се Цан Цзе, ей го тук. Бил много прозорлив, макар и с голям зор, хи-хи.

Нещо ме глождеше през всичкото време досега. Асоциация, моля ти се, нали ме знаеш каква съм асоциативна. Има един руски писател, написал разказ за писмо, изпратено с адрес „за дядо на село”. Чехов, бе, доктора. Направо съм си го изплагиатствала. Как ли би се учудил, ако научеше, че сега можем да си пишем писма и да ги получаваме, без да си знаем адресите. Е, може още някой да си оплакне окото в писмото ми, но какво от това, в него няма конфиденциалности.
А в предишното писмо забравих... Виж Чърчил от тук
до тук. Между тези две снимки е целият му изключителен живот, отдаден на Великобритания. Колко е безмилостна материята, братò... Трябва да си пазим в архива снимките от младите години – казват, че човек се харесвал само когато на стари години си гледа снимките от младите години.
Както винаги, пак скачам от тема на тема, но... ай връщай се вече бе, дрисльо такъв! Откога не си ми се карал, че все се отплесвам!
То не беха доматките на мама, не бе сиренцето на Патриция!