Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Сега и двете ще разберете за мен.
Изненадано ще се погледнете. -
какво би било по-нелепо от това – да сте заедно в този момент. Мислено ще прецените, че е било по едно и също време.
Ще се опитате да пресметнете степента на задълбоченост
на грешките си поотделно.
А цигарите ще са просто претекст да имате ръце...
Сега и двете ще си поговорите за мен.
Едната ще започне от онова следобедно кафе,
останало недокоснато в дъждовния късен ноември;
другата – от един оранжев гербер, подарен неумело.
Ще се разровите из дневниците от онези години, неусетно изтекли,
за стихове с посвещения;
ще ги прочетете с устни потрепващи, задъхани от вълнение.
И полъх от спомени в мълчанието ще натегне;
към конякът ще посегнете, почти едновременно.
Ще споделите някогашни греховни томления с мен изживени;
ще споделите, че съм ви споделял...
И кое бе от чиста потребност,
и кое просто бе... –и този път няма да се разбере.
Ще се мяркат и изчезват лицата от различните ми проявления.
Ще си припомните думи и вечери…
Ще загорчи притеснено...
Сега и двете ще потърсите смисъл в преживените трепети;
всичко, объркано някога – сега ще е пренаредено –
да изглежда сравнително добре;
ще е обяснен всеки изгубен с мен ден
и всяка някогашна надежда
ще е била поне предпоследна преди да умре.
За подробностите – ще сте небрежно разсеяни.
А за последиците... – те отдавна, отдавна са заличени -
не бива да пречат.
Все пак може да се срещнем някой ден
и ще е изнервящо ако се наложи да се погледнем...
Сега и двете ще се натъжите, привидно леко,
за липсата на онова, почувстваното някога с мен
и изгубено в криволиците на времето -
(жените помнят... и не прощават как да е, дори и на себе си).
И празнотата, и болката от нея ще усетите, как стяга сърцето.
Ще си кажете по нещо за утеха – и с мен нямаше да е лесно...
Ще си обещаете да изпиете по едно кафе някой понеделник. -
и в двете ви мен е останало нещо –
да си го споделяте в особени настроения.
___________
Публикувано от viatarna на 12.08.2011 @ 11:24:49
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 60979 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Споделено" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Споделено от apostolicia на 12.08.2011 @ 13:04:28 (Профил | Изпрати бележка) | В особени настроения...
Ех, как ме ядосваш понякога, знаеш ли!
Поздравления! |
]
Re: Споделено от Ufff на 12.08.2011 @ 13:17:36 (Профил | Изпрати бележка) | Брой ме с мнението на apostolicia.
) |
]
Re: Споделено от Meiia (meiia@abv.bg) на 12.08.2011 @ 14:59:57 (Профил | Изпрати бележка) | Съжалявам, Плъки, че ти отговарям тооолкова пространно, извини ме за което, но почти нямаше начин иначе:)!
Чиста монета няма
"Вземи огин, запали ме,
Направи ме пепел,"
нар. пепел
Сега и двамата ще усетите вятъра
(точно защото никога не съм била "вятър работа")
да ви пилее и блъска един в друг,
лице в лице, на една маса, по сходни причини,
когато не се знае точно какво е
да постъпиш по мъжки - да останеш овладяно
или да станеш и да си отидеш завинаги,
затулвайки хоризонта с плещите си.
Сега и двамата ще искате по особен начин
да ми сторите онова, което аз сама не успяхх.
(Стори ме пепел, моля те, стори ме!).
Но и двамата не сте сигурни дали
ще умра или ще се прераждам пъти след
страстната ви любовна екзекуция
и затова, сега и двамата, само тихо отпивате
отмъщението, което си самовнушава:
"Безразличие, безразличие, безразличие!"
Сега и двамата сте в странна засада, в шах
не един от друг, даже не от мен, а от себе си.
Нещо, което се крещи само насаме и до бога.
Не сте удряли жена никога, а и няма защо.
Няма! Всичко е толкова естествено като
докосването на копринената рокля по бедрата ми.
Дори не я забелязвам, но ми доставя наслада
в горещата нощ. Просто една дреха от градероба ми.
А аз съм и бяла, и добра, че в миг осъзнавате,
как и двама ви съм обичала истински,
което е толкова гадно, колкото и ако не бях.
И толкова хубаво. Сега и двамата... Двама?!
Каква ужасна дума, наръфала личната ви свобода.
Но нали трябваше да ползвам със здраве своята и аз...
следвах вашите мъжествени свободолюбиви призиви.
Така ме учехте, помните ли?! И взех, че схванах,
че е смешно да съм схваната емоционално.
Исках да ви се отблагодаря някак си и ето
цялата истина! Щяла да ви направи свободни,
казват, та няма за какво да ми се сърдете.
От вас го научих, от вас! Когато отмине, ако..
е прекрасно чувството за празнота, за вятър,
който минава през душата. И слънцето така прави..
Сега в ума си чувате всичко, което сте ми казвали,
по съвсем друг начин. Защото виждате откъм края
свободния си избор. Жив бумеранг си е!
Предупреждавах, че почти няма свободен избор,
но не ме послушахте. Типично по мъжки.
Сега и двамата нямате избор (относно миналото).
Но пък бъдешето е ваше, изцяло ваше!
А и, право да си кажа, то не ме интересува.
Само моето е моя работа. Вече съм отговорна!
Съжалявам обаче, ако не съм отговорила на очакванията ви.
Позитивното мислене изсква да не затъвам във вини.
И не мисля, не защото съм блондинка, а защото
не искам. Искам, искам, искам и двамата!
Няма нищо лошо в това да се гневите, стига да
ми го покажете по подходящ начин, нали?!
Сега и двамата сте в един и същи миг завинаги.
Стават чудеса, както все ми повтаряхте. Наистина стават.
|
Re: Споделено от Meiia (meiia@abv.bg) на 12.08.2011 @ 16:19:08 (Профил | Изпрати бележка) | народна песен,
извинявам се:)
и за утеха.. песента:
http://www.vbox7.com/play:43d236a4&al=2&vid=2842658
http://www.vbox7.com/play:68676805
|
]
]
Re: Споделено от mariniki на 14.09.2011 @ 21:53:47 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | сякаш изгледах на филм това стихотворение...
осезаемо почувствах всяка дума...
не им е лесно...и на двете..
Пламен, най-сърдечно.. |
] | |