автор: pretty_in_scarlet

Дизайнерски очи и
грим от неизтрити залези
(с гумичка от изгреви).
Дълбочина в плътта
колкото копринен косъм.
Сенки на неправилни места-
тънки пътища нагоре...
и парфюм от две бутилки вино...
Тази вечер е не-котешка,
лунните пътеки са побъркани,
земните са пълни със мъгли
и напукана история...
Тази вечер е разцепвана
от отчаяната тежест на обувките,
от ритащите й ръце,
разрязващи косата,
раздърпващи дрехите,
отварящи врати
на входове и на пандорени кутии...
Тъмнината е корсет
оково костите...
Въртеливи призраци от тишина
й дърпат чантата,
чантата със сянката й вътре,
чифт червени гащички
и добре подострена враждебност...
Пеят кофите с боклук
с огнен тембър и с ръце,
изгнили и разсипани към нея...
А веждите й свиват се на приливи
и отливи,
във ритъм с ток ток ток
върху асфалта...
Въздухът струи студена проза
и я мотае във краката й...
И вечерта е тъй не-котешка,
оставя послевкусие на джин,
на бяс и на хилеж от манекените
по изтърбушени от нощ витрини...
Тя тъпче с ток червилото по фаса си;
от утре, не, от другиден
тъмните палта ще заотмират,
гребените ще са си на мястото,
погледът ще има смисъл,
ще отворя правилната книга
с бели приказки...
само тази нощ да мине,
само този нож...