автор: liulina

Всъщност понечих да пиша на този лист и си отдръпнах ръката. Не бях сигурна какво точно искам да ви кажа и това, което искам да ви разкажа заслужава ли си вниманието.
Много хора пишат и много добри писатели имат дълбочина на мисълта и развит усет. При мен по-често се получава разказ или приказка, които са с напълно несъществуващи герои. Никога не съм разказвала много добре действителни истории или случки от живота, които наистина са ме впечатлили. Не, че не е имало такива. Животът ми не винаги е бил скучен. Понякога е бил и като роман сам по себе си. Всъщност не знам защо не възприемам , че действителността може да бъде интересно четиво. Чудя се дали някой ще ме опровергае?
Днес пиша разказ свързан с действителността. Ако опитът ми не е успешен няма да се разсърдя на читателите, че ме отминават с пренебрежение или получавам строга критика, че съм им загубила времето. Ще напиша няколко истории без връзка между тях. Те ще пресъздават различни периоди от моя или от живота на близките или познатите ми хора. Ще разказвам разпокъсано и няма да подреждам разказите по хронология. Ще разказвам импулсивно тьй като все още нямам идея от къде ще започна и ще започвам история, която си спомням в момента на писането.
Бях на санаториум в Хисаря с брат ми, без родители. Девойка на около тринадесет години, непокорна и палава. Сприятелих се с няколко деца с, които си играехме на какво ли не.Имахме режим и процедури, но през отпуснатото ни свободно време не пропускахме да измислим някоя щуротия.Излизахме заедно с брат ми и след това около нас се събираха Любка, Костадин и Моника. Един ден тичахме вътре в пет етажната сграда на санаториума и на последния етаж в коридора открихме едно пиано и една заключена врата. Бяхме любопитни какво ли има зад вратата и тьй като не можехме да влезем през нея, аз ги събрах и си направихме план. Покатерихме се по сградата и успяхме да отворим прозореца и да влезем през него. Добре, че никой не ни видя и никой от нас не пострада. Вътре за наша радост и късмет имаше сцена, и декори, и театрални облекла, и даже още едно пиано, и партитура Решихме всеки ден да се катерим и да си играем в тази стая. Измислихме си представление и решихме, да репетираме за да го представим един ден. Костадин се изявяваше като спортен коментатор и всички се пробвахме да го имитираме. На следващия ден пак така се покатерихме и пак нахлухме в интересната стая. Коста се облече с пиратски дрехи и си сложи мустаци. Ние измислихме други тоалети и тъкмо в разгара на купона, както се казва вратата се отключи. На прага стояха отговорничката ни и една жена, най-вероятно чистачката. Попитаха как сме влезли и ние им разказахме, и те ме наказаха да съм под наблюдение, като най-голяма и инициатор. Забраниха ми да си играя с Коста и момичетата. В санаториума имаше външен басейн и аз от скука започнах да ходя на него. Там се запознах с Иван, той в последствие ми остана много добър приятел.Не можех да плувам и просто си топях краката във водата. Две по-големи момичета от Павликени ме ползваха да им искам огънче за цигарите и правеха някакви неприлични движения под водата с двама кавалери. Аз не можех да пуша и не им взимах огънчето, а им носех запалките сами да си палят. Иван ме наблюдаваше и се приближи за да се запознае с мен. Попита ме защо не плувам. Естествено му отвърнах, че не мога. Тогава той ми предложи да ме научи. Приех и започнахме всеки ден да се уговаряме в един определен час да ме учи да плувам.Повдигаше ме и ме караше да пляскам с крака и ръце, чувствах се толкова безпомощна. Когато отмениха наказанието ми и можех вече да си играя с Коста, брат ми и компания,вече не ми беше интересно. Коста се разочарова, защото явно ме харесваше. Брат ми също си беше намерил нов приятел, който се оказа брат на Иван и се казваше Николай.
С Иван започнахме да прекарваме повече време заедно.Дори той ме покани да обядваме извън санаториума, което не беше разрешено, но никой не ни спря. Обядвахме и на връщане се бяхме прегърнали и си говорехме. Когато изведнъж пред нас се появиха притеснените ни братя, които ни бяха търсили дълго и си бяха помислили, че ни се е случило нещо лошо. Иван искаше да ме научи да се целувам,но така и не успя. Купуваше виолетки, защото му бях казала,че са ми любимите бонбони и си пъхаше една в устата, и казваше, да я взема от там. Аз чисто по-детски се приближавах и го поглеждах дяволито, прокрадвах ръка зад гърба му и щом му гепех пакетчето с виолетки и побягвах на където ми видят очите.Така и не ме научи да се целувам. Това направи едно друго момче,три години по-късно в Монтана. Последната вечер от тази почивка ни заведоха на детска дискотека, на покрива на един петзвезден хотел. С Иван седяхме и гледахме през парапета надолу и се чувствахме по-един необясним и в същото време страхотен начин. След това с Иван продължихме нашето приятелство и даже и до днес се чуваме и пием по кафе понякога. Макар, че той е от Варна, а аз от София. Все пак за приятелството няма разстояния.
Друга подобна история на лагер ...
Бях на осем години, когато за пръв път в живота ми ме изпратиха на лагер с първата ми братовчедка във Вършец. Аз съм шило в торба. Никога не съм била кротко и безпроблемно дете, освен като бебе. Тогава съм седяла като кукла и съм можела да съзерцавам една точка с часове. Та какво да ви кажа. Всичко започна нормално. Станах любимка на учителките, тьй като много приказвах и те казваха, че говоря като възрастен. Физзарядка закуска и игра. Така започваше всеки ден. След обяд ни учеха да играем пиески, даже ни направиха маскенбал или ни разходжаха из Вършец. При едно от излизанията аз си купих една детска паста за зъби и един шампоан. Детската паста я изядох още същия ден. Шампоана стана причина да ме намразят учителките. На съседното легло до мен имаше едно приятелски настроено момиченце. Аз го излъгах, че шампоана е гел за коса ако ми позволи ще и направя невероятна прическа. Тя повярва и ми позволи. Изсипах целия шампаон върху главата и и започнах да въртя косата наляво надясно. Както подразбирате нищо не се получи и момичето избяга с писъци към стаята на учителките. Бяха и мили косата със студена вода, защото се оказало, че няма топла и и отмивали шампоана цяла нощ. На сутринта ме изкараха пред всички и ме порицаха. Това не попречи после да изиграя Косето-босето, а на маскения бал да съм Пипи дългото чорапче.
Още една лагерна история...
Тук бяхме на Боровец с родителите ми. Никога на спях следобяд. Когато другите заспиваха аз се измъквах и си шляех навън. Излизах извън пределите на почивната станция и се разхождах сама. Така си намерих една къщичка където се влюбих в едно малко куче с неопределена порода. Помолих стопаните му да ми го дават да го разхождам и те ми позволиха. Кръстих го Пинко. Пинко и аз се разхождахме сред дърветата, той вързан на каишка, а аз щастлива и волна. Та в тази гора ме срещна един по възрастен батко. Не му помня името. Бях го виждала в станцията и за това не се изплаших когато ме заговори. Той ми предложи да ме заведе до центъра на Боровец, където имаше водна пързалка и други забавни неща. Аз не се замислих, бях на около 10. Той ме помоли да върна Пинко на стопаните му и после ме качи на конче и ме понесе на разходка. Позволи ми да се спусна на водната пързалка и да стрелям по мишена. Когато го попитах колко е часа и той каза, че е около три и половина, му обясних, че майка ми и баща ми ще се събудят и ще се тревожат за мен. Той ме върна в станцията.Всеки следобяд се измъквах и разхождах Пинко. Един ден пак срещнах баткото, той пак ми предложи да отидем на центъра, но първо искал да съм го видела гол. Аз казах, че не искам и си измислих, че всъщност бързам да се прибирам, че е късно и побягнах заедно с Пинко. Скрих се в едни храсти зад станцията и там си открих едно прекрасно според мен местенце. От храстите се беше получило нещо като колибка, аз намерих един череп от коза и я сложих на един прът пред отвора за врата. Придърпах си камъни и пънчета за сядане. Намерих един по-голям пън за масичка.Така започнах да взимам Пинко и да се крия с него в моето убежище. На третия ден, реших, че вместо да излизам следобяд ще погледам малко телевизия, там имаше няколко деца, които също не спят следобяд. На мен ми хрумна една идея и им я предложих. На тях има хареса моето скривалище и дори брат ми се събуди този път. Така се събрахме и се заиграхме. Едно момче извади карти и изиграхме няколко игри, белот и на война. На следващия ден пак се събрахме там следобяд, стана като неписано правило. Този път доведох и Пинко. Едно момиче беше донесло не се сърди човече. Следобедите станаха по-интересни, защото бяха нашето малко бягство от контрола на родителите. Всичко се развали предния ден преди края на почивката. Едно момиче искаше да хване Пинко през корема, аз я предупредих, че ще я ухапе. Тя каза, че няма. Все пак аз знаех, че ще я ухапе, но тя не ми повярва. Пинко наистина я ухапа. Тя се разпищя и едни възрастни чуха нейният писък. Намериха ни и скришното място вече не беше скришно. Получих мъмрене, че съм довела непознато куче в станцията, което не знам дали е ваксинирано или не е. Майка ми и баща ми казаха да си го върна и дойдоха с мен да кажат на собствениците повече да не ми го дават. Стана ми мъчно, цунках Пинко и го оставих. Добре, че той не разбираше какво е станало. Родителите ми ме накараха да разкажа всичко. Аз им разказах с подробности и те ми казаха, че съм постъпила правилно и ако ми досажда пак този батко да го избягвам. Последната вечер играхме на кральо портальо и баткото пожела да дойда с него настрани. Аз му казах, че майка ми и баща ми са ми забранили и той не можа нищо да ми стори. Всъщност пропуснах да кажа, че и през другото време беше интересно. Разхождаха ни сред дърветата и ни показваха различни видове гъби. Иваше един чичко, който ни показваше фокуса с пръстите и свиреше като събираше двете си ръце и духаше между палците. Помолих го да ме научи и той ме научи. До ден днешен мога да свиря така и да имитирам бухал, кукумявка или кукувица.
Малко по-голяма девойка на лагер ...
Страхотно, беше отново лято. Последното ми лято преди да си загубя девствеността, която всъщност загубих на седемнадесет години и четири месеца. Бях завършила с добър успех десети клас и нашите ме уредиха на лагер за деца на военни в "Свети Константин и Елена". Предвкусвах свободата и приятното изкарване. Когато ме настаниха в стая с още десет момичета. Оказа, се че има само две стаи за момичета на втория етаж и две стаи за момчета на първия етаж. Сутрин ни строяваха като на плац и правехме гимнастика.После ни четяха къде ще ни водят и какво ще правим през деня. Носех уокмен и касетки на Бийтълс, Гънс енд роузес и Скорпионс. Имахме пълен контрол и пълна програма. Сутрин плаж, после обяд, следобеден сън и от четири ни водеха с автобуси да разглеждаме различни забележителности. Едната беше ботаническата градина в Балчик. Имаше едно много приятно момиче, което ухажваха всички свободни момчета. На мен ми дойде цикълът и за съжаление първите седем дни не можех да влизам във водата. Нацапаха ми се всички пантолонки и едно момиче ми даде нейните, които също нацапах. Дори си купих нови. Мен си ме хареса едно закръглено момиче от Шумен, защото танцувах много добре рокендрол и като взе да ме размята една вечер. Вечер в лагера до 22:00 часа ни разрешаваха да танцуваме и да плюем семки. Момчетата една вечер се направиха на момичета и дори се бяха облекли с едни интересин костюми със сутиени и плодове от плат по тях и сламени полички. Бяха много смешни. Тогава пушех и се катерехме от два до четири с едни момичета и момчета по дърветата да не ни видят отговорничките. Аз като най-щура се качвах на най-високо. Един ден като слезнаха всички аз се подхлъзнах и паднах на камъните от най-високото, загубих съзнание. Свестих се в една линейка и отгоре ме гледаха изплашените очи на отговорничките. Закараха ме във Варна в някаква болница. Щяха да ми правят електоенцефелограма и снимка на главата, но се оказа, че ренгенолога е отпуск няма кой да ме снима. Върнаха ме в лагера с надеждата, че няма да пукна. Следяха ме дали пуша, бяха ми забранили, но аз се криех и не ги слушах, те ме плашеха, че се свиват кръвоносните съдове в мозъка и че след комоцио е опасно тютюнопушенето, но „като ми пееш Пенкеле, кой ми те слуша“ . Там се запознах с едно момиче като мен, непокорно и вироглаво. Тя ме открехна, че четири момчета бяха счупили решетка на прозореца на първия етаж и се измъкваха вечер през нея и ходеха на дискотека. Една вечер се измъкнахме и отидохме сами на дискотека, нагримирани и облечени. Тя явно по-често от мен беше ходила на дискотека и знаеше как да се държи.Поръчахме си два слабо алкохолни коктейла и запушихме оглеждайки дискотеката. Към нас се приближи един възрастен спрямо нашите години мъж.Той открито зафлиртува с Гергана, но на нея и очите и светеха. Той пое сметката ни и ние се разтанцувахме. Тъкмо се отпуснахме в танци и изведнъж на вратата що да видим. Едни отговорнички по халати и дори едната беше с ролки на главата. Прибраха ни и на следващата сутрин ни изправиха пред всички и обвиниха най-вече мен, че аз съм била подстрекателката, а беше точно обратното. Върнаха ни в къщи по-рано заради лошо поведение. Така отнесох едно наказание повече. Жалкото е, че ми бяха откраднали готината касетка на Бийтълс. Поуката е, предупреждавай всички да те прикриват преди да вземеш решение да избягаш за да се забавляваш.

Следва продължение ...