автор: plami_6

Навред пребродих ада... Безметежни
звезди набрах със стенещи ръце.
Щуреят волно вихри белоснежни.
Гора осъмвам, с каменно сърце.

Разтърсвам клони в нощи дълголетни.
Грифон гнезди в посърнали очи.
Греша, пирувам с обич мимолетна.
Луна в дъба ми стар се подслони.

Жадувам дъжд. Земята ми е суха.
От мрачно-жарки небеса над мен
ни капка дъжд... Ридая с песен глуха
и страховито вехна ден след ден.

Сънувам злак... Дръвчетата ми млади
в пръстта провират корени неради.