автор: rumpel

Поредна нощ... И пак без тебе...
Звездите с плач усмивки скриха.
Отиде си - молецът дребен -
сънят от мен със стъпка тиха.

Пореден ден... И пак без тебе...
Все някак ще го преживея.
Пореден е, но не последен,
от тези, дето все сивеят.

Пореден танц... И пак без тебе...
Тромпет на дансинга изхлипа.
Завърта ме ветрецът леден,
насред площада ме изсипа,

където лято се разгаря,
събрано във един горещник.
А ти стоиш пред светофара
и чакаш да ме стигнеш, грешник.

Безсмислено е... Бързам бавно,
към бъдещето устремена.
Където и насън, и явно
поредна нощ ще си без мене...