Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 904
ХуЛитери: 0
Всичко: 904

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНе овдовях се
раздел: Поезия
автор: salwia

По най-отдалеченото си
очертание се спускам,
по мисъл...
Догонвам си
измислените граници,
които ме предпазваха
от зли очи,
студени факли
в пътища на странници.
Които ме захранваха
с покой
на ключ във бравата
на времето,
на смисъл-воин във отбой.
Заклещена
винях си стремето.
По птичите параклиси
будувах,
но кукувиче не живях..
Само
шепичка надежда струвах,
но себе си не овдовях.


Публикувано от Administrator на 07.08.2011 @ 22:29:27 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   salwia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
384 четения | оценка 5

показвания 9606
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Не овдовях се" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Не овдовях се
от angar на 09.08.2011 @ 08:39:01
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Стихотворението е много хубаво като илюстрация на този тип поезия. Един от най-хубавите й образци е.
Но на мене лично този тип поезия не ми харесва. Толкова е дълбокомислено, че става безсмислено.
Метафорите в него са от т.н. тъмни метафори - от тези, за които няма аналог в живота. От тези, които човек не може да си ги представи и да си ги обясни, и затова не се възприемат непосредствено.
И като не може да си ги обясни, правят читателя да се чувства глупак. Какво например значи "Заклещена, винях си стремето."? Къде ти е това стреме, някъде по тялото или в мозъка? Или какво значи "себе си не овдовях"?
Стихотворението ти е много хубаво, едно от най-хубавите от този тип. Но този тип поезия лично аз никога не съм разбирал, не я приемам за истинска поезия и винаги съм я осмивал.


Re: Не овдовях се
от salwia на 10.08.2011 @ 00:10:47
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей!
"Заклещена винях си стремето"-т.е.моментите,в които за да се оневиниш,спасиш от безкрайни угризения в своята обърканост-просто прихвърляш вината.Не зная защо използвах тази дума-"стреме"Може би като синоним на стъпало,стабилност..
А за финала-"не овдовях се"-така ми дойде.В смисъл-не измених на себе си.Всеки е венчан за своята същност.
Не знам какви типове поезия има-както се изрази ти.За мен е разбираема и неразбираема.Понякога тук попадам на неща,които ми приличат като на цапаница върху картина-но всички им се възхищават.Може би не съм дорасла да ги почувствам.Но коя съм да казвам кое е истинска поезия и кое не?А на теб ти благодаря за откровенното мнение.Поздрави!

]


Re: Не овдовях се
от angar на 11.08.2011 @ 21:15:52
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Да, ако човек има желание и време да се замисля над написаното, би намерил смисъл в почти всичко написано. И "овдовяването" е разбираемо, а и другите неща, макар че ако няколко човека си ги тълкуват и после сравнят тълкуванията си, сигурно ще възникнат смешни неща.
Проблемът според мене е, че хората нямат желание и време да се замислят. Те дори нямат време да прочетат стихотворението - и ако авторът не им е от познатите, в много случаи го четат по диагоналния начин.
Затова аз съм за ясната поезия, която въздейства непосредствено, като музиката.

]